Казвам се Никола Каравасилев и в началото на месец март тази година участвах в един международен обмен, наречен „Better together”, проведен във Вегерска горка, Полша, чиито партньор е „Форум Наука”. В следващите редове ще Ви разкажа за това наистина уникално преживяване!
Всичко започна на 5-ти март вечерта, когато аз и Христина (другият участник от България) пристигнахме на летището в гр. Краков. Бяхме любезно посрещнати от организаторите на събитието и откарани в град Вегерска горка (който според местните жители е селоJ). То се намира близо то точката, където границите на Полша, Чехия и Словакия се пресичат. Гледката към Татрите, която се разкрива от там е наистина прекрасна! Местните хора, както ще видим по-натам в моя разказ, се оказаха изключително любезни.
Нашите активности започнаха на следващия ден, сутринта. Тогава, главният организатор Малгожата Мил (или просто Малгоша) ни каза за първи път „Моля, направете кръг!”, изречение, което стана нещо като символ на събитието. През следващите няколко часа бяха организирани различни игри, в които целта беше да се запознаем един с друг. Първото нещо, което аз никога няма да забравя бе една игра в която играхме през следобеда същия ден. Всички участници бяхме разделени на няколко отбора и всеки отбор трябваше да напише и изиграе история в която принцеса и принц наблюдават заедно небето, пиейки розово вино. Също трябваше да построим замък, използвайки само царевични пръчици и да направим постер на отборите си. Аз бях „дизайнера” на нашия замък и, разбира се, бях провъзгласен за принц. Моята принцеса беше Джовани от Италия (типичен Сицилиански мачоJ). Беше много забавно, когато трябваше да изиграем някакъв танц пред другите участници. Същата вечер бяха представени три от държавите, участващи в проекта: Румъния, Северна Ирландия и Гърция.
На следващия ден сутринта, на нас беше поставена една много специална мисия: да търгуваме с местните хора, но ... без пари! В началото на деня ние бяхме разделени на отбори и всеки отбор получи по едно най-обикновено сурово яйце. И така, нашата задача бе да се опитаме да получим нещо ценно, в замяна на това яйце, без да използваме никакви пари. Ако трябва да съм честен, в началото бях много скептичен. С течение на мисията, обаче, нашият отбор реализира 22 сделки в местните магазини и дори с хората, живеещи в селото (една дама дори ни даде чорапите на мъжа си, като в замяна получи от нас буркан с конфотюр). В крайна сметка, ние бяхме получили повече от десет различни предмета, сред които: флаш-памет, подкова (която решихме да бъде талисманът на нашия отбор), шал и т.н. Според мен, моралният извод от мисията ни е съвсем ясен: ние, всъщност, нямаме нужда от пари, банките имат нужда от тях, за да манипулират целия свят!
Същата вечер, Христина и аз, трябваше да представим нашата страна – България. За целта, бяхме донесли някои типични за нас храни: луканка, лютеница, халва и българско бяло сирене и разбира се, добре известната ракия. Ние също така, танцувахме хоро пред другите участници. Е, мога да кажа, че това бе първият път в който танцувам пред публика и сенадявам следващия път да съм значително по-добърJ. Спомням си как, докато ядеше луканка с лютеница, Малгоша ми каза, че според нея трябва да сме много щастливи от това, че живеем в страна в която това е традиционна храна. Всъщност, всички участници бяха наистина впечатлени от нашите храни и най-вече, разбира се, от ракията ниJ.
Започнахме последния ден на проекта (8-ми март) с презентации за институциите, които ни изпращат в Полша. Трябваше да изработим постер и тук аз бих искал искрено да благодаря на Хриси за нейните гениални дизайнерски способности! Продължихме с дискусия относно това как трябва да се подготвя един проект. Това наистина ми беше полезно, защото рано или късно ще ми се наложи да подготвям проект. В края на деня имахме свободно време за разходка из града (добре де, селотоJ).
Следващото незабравимо нещо бе новият танц, който научих. По време на последната вечер, домакините от Полша ни научиха да танцуваме ‘белгийка’. Това беше едно от най-забавните неща, които съм правил в живота си!
На следващия ден трябваше да се заминаваме. След прощаването, в полски стил (целувайки дамите три пътиJ)ние бяхме откарани в Краков, където пркарахме няколко часа. Хриси, Нина от Чехия и аз направихме разходка из историческия център на града, който според мен е едно от най-красивите места в Европа.
На 9-ти март следобед летяхме обратно за София.
В заключение, бих могъл да кажа, че този проект беше едно наистина интересно, забавно събитие, което определено ме направи по-широкоскроен. За мен бе огромно удоволствие да срещна толкова нови и интересни хора от различни европейски държави, сред които да намеря много нови приятели.
Бих искал да благодаря на институцията, която бе домакин на този обмен „Association for active people” за отличната организация. Не на последно място бих искал да изкажа и своята огромна благодарност към Петър и Росен Теодосиеви и Сдружение "Форум Наука", които ми предложиха да участвам в това невероятно събитие! Вярвам, че в в бъдеще ще работим по подобни проекти.
Никола и Христина
